Мнения за нещата от моята гледна точка
Постинги в блога от Юни, 2008 г.
22.06.2008 18:03 -
застрахователи ...
Човек излиза от дома си и вижда някакъв да сваля бронята на колата му.
- Къф си ти бе, защо ми сваляш бронята?
- Аз съм застраховател!
- Е? Що ми взимаш бронята от МОЯТА кола?!!??
- Колата е ВАША, ама бронята е наша ... та си я взимаме.
/интрпретация на застрахователна реклама/
Посетете сайта за IT Новини
- Къф си ти бе, защо ми сваляш бронята?
- Аз съм застраховател!
- Е? Що ми взимаш бронята от МОЯТА кола?!!??
- Колата е ВАША, ама бронята е наша ... та си я взимаме.
/интрпретация на застрахователна реклама/
Посетете сайта за IT Новини
18.06.2008 11:27 -
Дърводелец да ти дойде на главата
Привършвам ремонта на живота си. Или поне такъв ремонт със собствени средства до момента не бях правил. За точно месец и половина се нанесах в апартамент, в който всичко беше за ремонт и всичко беше сменено, включително и частично премахване на една от външните стени, с цел увеличаване на пространството в кухнята.
Както и да е - според мен ремонта е успешен, но това е тема на друг разговор, и друг разказ. Днес искам да разкажа за моята среща с ДЪ дърводелеца.
Както всеки ремонт то не може да се очаква, че всичко ще бъде свършено напълно, така и при мен останаха да се правят няколко дърводелски неща, едно от което е и гардероб в една ниша в антрето. Попитахме на няколко места, но цените започваха от 1000лв и вървяха стремително нагоре. Един наш познат ми предложи да ми даде телефона на един дърводелец, обаче тъй като го познавал много добре и знаел, че е не сериозен да не сме му давали пари предварително. Това което ме убеди беше, че бил много добър майстор, и щял да вземе евтино, защото бил през познат.
Е, да обадих се, разбрахме се да дойде и да премери нишата. Дойде човека, измери и каза, че ще струва приблизително 450лв. като трябвало да платим около 70% както в последствие уточни за материали. Аз естествено като трениран и обучен боец с майстори и строители веднага казах: "ама аз в момента пари нямам". А той репликира с познатото: ами докато не ми се дадат тези пари аз не го почвам и извадихме парите - нямаше как. Човека каза - за две седмици ще имате гардероб за чудо и приказ.
Ние бяхме щастливи, защото за 1/2 от сумата щахме да имаме гардероб и то за някакви си 2 седмици - Сделката на месеца. След всичките пари дадени за материали и майстори.
Е, да две седмици минават доста бързо особено в довършителни работи, така, че на втората седмица, в края, аз се обаждам на нашия човек и питам "кога ще монтираме?". Оказа се обаче, че били го командировали във Варна и по-точно на Златните и щял да се върне според него в неделя и щом се върнел щял да ми се обади. Ок, разбираемо е както каза "човека си бил дал г*за на чорбаджия" работел само събота и неделя. Така де, и аз съм бил в това положение.
В неделя се оказа, че на обяд /към 2:30/ още били в Златните и обядвали направо ми замириса на кебашчета и бира по телефона и ми стана пределно ясно, че гардероб в неделя няма да има. Е, ок, успокоих се аз, кой майстор казва срок и после го изпълнява, а и чак да сме в графата "нуждаещи се" не сме, така, че се уговорихме да дойде да монтира следващата седмица /отново уикенда/.
Както може би се досещате и третата седмица нямаше гардероб. Този път причината беше, че човека с транспорта не бил в София, а в последствие и "онези от работилницата" били объркали 2 вратички за надстройката и той щял да ги поправя на свои разноски. Уговорихме се за монтаж следващия четвъртък.
Е дойде четвъртък, разбира се не се обади, и аз го "притесних". Оказа се, че в момента работели над някаква кухня, и нямал време, защото ... и историята с г*за се повтори. Разбрахме се за събота.
В събота започнахме да си говорим още от ранни зори с уговорката "сега по кухнята работим, до обяд ще свършим и идваме" /мен кво ме интересува по каква кухня работи?/. Продължи с "в един ще съм при вас, едни вратички монтираме", след това, "то от два до четири ни забраниха да работим - будната съвест не спи" и завърши с невдигане на телефона, както в последствие се оказа - забравен в работилницата.
Честно казано мене вече почна да ми писва от тези извинения и оправдания и в неделя сутринта му се обаждам и провеждаме следния разговор:
- Жан, какво става, днес ще идваш ли да монтираш гардероба?
- Ники, здравей, ами няма да може.
- Защо!?!!!?? - гласът ми беше толкова учуден, че сам се учудих от себе си.
- Ами нали знаеш, дал съм си г*за на чорбаджия, работилницата е заключена и аз нямам ключ, разбираш ме....
- Ама какво да разбирам, неделя е, вчера цял ден ме мота и те чаках цял следобяд в нас а накрая се оказа, че и не си вдигаш телефона! ИСКАМ ДНЕС ДА МИ МОНТИРАШ ПРОКЛЕТИЯ ГАРДЕРОБ!!! - почнах да се напушвам.
- Ами не мога, ще те помоля за отсрочка...
- Бе каква отсрочка бе, аз 2 седмици те чакам и ми писна от твоите оправдания - почнах вече да хриптя - ако днес не бъде монтиран си искам парите и повече не искам да се занимавам с теб.
- Ама разбери ме ...г*за ... чорбаджия ...
- Ами като си си дал г*за под наем - продължавай да си го даваш, просто ми върни парите!
- Добре ще ги върна още днес.
С това разговора, който беше преминал в истерия от моя страна приключи. Мразя да викам и да се карам по този начин, но явно беше необходимо.
Още същия ден горе споментатия Жан е отишъл и е върнап парите на нашия общ познат като си е признал, че ... даже не е купил материалите за изработката.
Пожелавам на всички да не попадате на такива като този "майстор". Аз с останалите уцелих 6-ца от тотото, защото каквото казаха беше свършено в срок.
Лек ден.
Посетете и мрежата за IT новини
Както и да е - според мен ремонта е успешен, но това е тема на друг разговор, и друг разказ. Днес искам да разкажа за моята среща с ДЪ дърводелеца.
Както всеки ремонт то не може да се очаква, че всичко ще бъде свършено напълно, така и при мен останаха да се правят няколко дърводелски неща, едно от което е и гардероб в една ниша в антрето. Попитахме на няколко места, но цените започваха от 1000лв и вървяха стремително нагоре. Един наш познат ми предложи да ми даде телефона на един дърводелец, обаче тъй като го познавал много добре и знаел, че е не сериозен да не сме му давали пари предварително. Това което ме убеди беше, че бил много добър майстор, и щял да вземе евтино, защото бил през познат.
Е, да обадих се, разбрахме се да дойде и да премери нишата. Дойде човека, измери и каза, че ще струва приблизително 450лв. като трябвало да платим около 70% както в последствие уточни за материали. Аз естествено като трениран и обучен боец с майстори и строители веднага казах: "ама аз в момента пари нямам". А той репликира с познатото: ами докато не ми се дадат тези пари аз не го почвам и извадихме парите - нямаше как. Човека каза - за две седмици ще имате гардероб за чудо и приказ.
Ние бяхме щастливи, защото за 1/2 от сумата щахме да имаме гардероб и то за някакви си 2 седмици - Сделката на месеца. След всичките пари дадени за материали и майстори.
Е, да две седмици минават доста бързо особено в довършителни работи, така, че на втората седмица, в края, аз се обаждам на нашия човек и питам "кога ще монтираме?". Оказа се обаче, че били го командировали във Варна и по-точно на Златните и щял да се върне според него в неделя и щом се върнел щял да ми се обади. Ок, разбираемо е както каза "човека си бил дал г*за на чорбаджия" работел само събота и неделя. Така де, и аз съм бил в това положение.
В неделя се оказа, че на обяд /към 2:30/ още били в Златните и обядвали направо ми замириса на кебашчета и бира по телефона и ми стана пределно ясно, че гардероб в неделя няма да има. Е, ок, успокоих се аз, кой майстор казва срок и после го изпълнява, а и чак да сме в графата "нуждаещи се" не сме, така, че се уговорихме да дойде да монтира следващата седмица /отново уикенда/.
Както може би се досещате и третата седмица нямаше гардероб. Този път причината беше, че човека с транспорта не бил в София, а в последствие и "онези от работилницата" били объркали 2 вратички за надстройката и той щял да ги поправя на свои разноски. Уговорихме се за монтаж следващия четвъртък.
Е дойде четвъртък, разбира се не се обади, и аз го "притесних". Оказа се, че в момента работели над някаква кухня, и нямал време, защото ... и историята с г*за се повтори. Разбрахме се за събота.
В събота започнахме да си говорим още от ранни зори с уговорката "сега по кухнята работим, до обяд ще свършим и идваме" /мен кво ме интересува по каква кухня работи?/. Продължи с "в един ще съм при вас, едни вратички монтираме", след това, "то от два до четири ни забраниха да работим - будната съвест не спи" и завърши с невдигане на телефона, както в последствие се оказа - забравен в работилницата.
Честно казано мене вече почна да ми писва от тези извинения и оправдания и в неделя сутринта му се обаждам и провеждаме следния разговор:
- Жан, какво става, днес ще идваш ли да монтираш гардероба?
- Ники, здравей, ами няма да може.
- Защо!?!!!?? - гласът ми беше толкова учуден, че сам се учудих от себе си.
- Ами нали знаеш, дал съм си г*за на чорбаджия, работилницата е заключена и аз нямам ключ, разбираш ме....
- Ама какво да разбирам, неделя е, вчера цял ден ме мота и те чаках цял следобяд в нас а накрая се оказа, че и не си вдигаш телефона! ИСКАМ ДНЕС ДА МИ МОНТИРАШ ПРОКЛЕТИЯ ГАРДЕРОБ!!! - почнах да се напушвам.
- Ами не мога, ще те помоля за отсрочка...
- Бе каква отсрочка бе, аз 2 седмици те чакам и ми писна от твоите оправдания - почнах вече да хриптя - ако днес не бъде монтиран си искам парите и повече не искам да се занимавам с теб.
- Ама разбери ме ...г*за ... чорбаджия ...
- Ами като си си дал г*за под наем - продължавай да си го даваш, просто ми върни парите!
- Добре ще ги върна още днес.
С това разговора, който беше преминал в истерия от моя страна приключи. Мразя да викам и да се карам по този начин, но явно беше необходимо.
Още същия ден горе споментатия Жан е отишъл и е върнап парите на нашия общ познат като си е признал, че ... даже не е купил материалите за изработката.
Пожелавам на всички да не попадате на такива като този "майстор". Аз с останалите уцелих 6-ца от тотото, защото каквото казаха беше свършено в срок.
Лек ден.
Посетете и мрежата за IT новини
06.06.2008 20:10 -
Как се правят шашми със синята зона
Днес трябваше да закарам баба ми в IV-та градска болница, която се намира до Руски паментник. Закъснявах и бързахме за профилактичен преглед, защото баба ми до преди седмица беше в същата болница с опасения за тромб в крака.
За не запознатите с медицинската област имаш ли тромб /съсирек/ и стигне ли той до сърцето - край, финитто, дъ енд и т.н. с други думи гушваш чимшира.
Та бързаме ние и защото баба ми е малко трудно подвижна особено сега /83 годин кара/ реших да не обикалям да паркирам по уличките, а да спра пред билницата и да си платя синя зона. Викам си за час ще сме свършили, тъкмо 1-2 лева май беше поне няма да се притеснявам нито дали някой в малките улички ще ми я одраска, нито къде да го търся това място за паркиране.
Паркираме оставям баба ми да влезне в болницата и захождам паркирам. Е паркирах без проблеми. Надали има много хора, които да паркират към 9:00 около руски паментик в синята зона.
И така, намествам се слизам от колата и учтива служителка със зелена жилетка ме доближава - явно служителка на фирма паркинги и гаражи.
- Добърден.
- Добърден - отговарям - колко струва час на синята зона.
- Левче!.
- Ок до 10 часа.
Служителката извади някакво талонче, нащтрака го и ми го подаде:
- Сложете го на предното стъкло.
Слагам го аз, заключвам колата и бързам да настигна баба ми да й помагам по стълбите на болницата.
Хубаво, ама в болницата много хора, оставих баба ми да седи на един стол и излезнах малко на въздух. Обаче чакането се проточи и се оказа, че след взимане на кръвна проба около 9:30, ще трябва да се чака понеполовин час /който в последствие сатана час, ама както и да е/.
Та решавам, аз че ще ми изтече талончето и си викам - дай да ходя да си го подновя.
И защото минах до колата, за да си оправя мигача, който точно този ден нещо не мигаше, но аз знаех къде му е проблема - фасонката, по случайност се загледах и в талона, който беше оставен на предното ми стъкло. Гледам аз пише 1/2 час,а аз съм сигурен, че си платих за цял и отделно цената му - 0.50лв. А, викам си бе тая жена нещо се е объркала. Чак след това забелязах, че всъщност служителката на ПиГ е маркирала от 9:30 и всъщност си е прибрала половината от сумата за бакшиш.
Когато отидох с 50 стотинки ми издаде талон за точна сума, и в последствие забелязах, че е тотално различен от първия - с емблемата на ЕкоПетролиум т.е. ако някой случайно дойде и пита, този защо е паркирал, а е макрирал с 1/2 час по напред, да каже, а аз на този не съм му издавала талона.
Ех, мама им стара. Е за това България няма да се оправи още полочин век.
Даже си мисля, че това е доста добра идея за репортажче за Господари на ефира.
За това - гледайте си талончетата, който купувате и си искайте отговярящото на сумата и времето за които плащате.
Ми това е от мен
Посетете it.linkovete.com и моя блог
За не запознатите с медицинската област имаш ли тромб /съсирек/ и стигне ли той до сърцето - край, финитто, дъ енд и т.н. с други думи гушваш чимшира.
Та бързаме ние и защото баба ми е малко трудно подвижна особено сега /83 годин кара/ реших да не обикалям да паркирам по уличките, а да спра пред билницата и да си платя синя зона. Викам си за час ще сме свършили, тъкмо 1-2 лева май беше поне няма да се притеснявам нито дали някой в малките улички ще ми я одраска, нито къде да го търся това място за паркиране.
Паркираме оставям баба ми да влезне в болницата и захождам паркирам. Е паркирах без проблеми. Надали има много хора, които да паркират към 9:00 около руски паментик в синята зона.
И така, намествам се слизам от колата и учтива служителка със зелена жилетка ме доближава - явно служителка на фирма паркинги и гаражи.
- Добърден.
- Добърден - отговарям - колко струва час на синята зона.
- Левче!.
- Ок до 10 часа.
Служителката извади някакво талонче, нащтрака го и ми го подаде:
- Сложете го на предното стъкло.
Слагам го аз, заключвам колата и бързам да настигна баба ми да й помагам по стълбите на болницата.
Хубаво, ама в болницата много хора, оставих баба ми да седи на един стол и излезнах малко на въздух. Обаче чакането се проточи и се оказа, че след взимане на кръвна проба около 9:30, ще трябва да се чака понеполовин час /който в последствие сатана час, ама както и да е/.
Та решавам, аз че ще ми изтече талончето и си викам - дай да ходя да си го подновя.
И защото минах до колата, за да си оправя мигача, който точно този ден нещо не мигаше, но аз знаех къде му е проблема - фасонката, по случайност се загледах и в талона, който беше оставен на предното ми стъкло. Гледам аз пише 1/2 час,а аз съм сигурен, че си платих за цял и отделно цената му - 0.50лв. А, викам си бе тая жена нещо се е объркала. Чак след това забелязах, че всъщност служителката на ПиГ е маркирала от 9:30 и всъщност си е прибрала половината от сумата за бакшиш.
Когато отидох с 50 стотинки ми издаде талон за точна сума, и в последствие забелязах, че е тотално различен от първия - с емблемата на ЕкоПетролиум т.е. ако някой случайно дойде и пита, този защо е паркирал, а е макрирал с 1/2 час по напред, да каже, а аз на този не съм му издавала талона.
Ех, мама им стара. Е за това България няма да се оправи още полочин век.
Даже си мисля, че това е доста добра идея за репортажче за Господари на ефира.
За това - гледайте си талончетата, който купувате и си искайте отговярящото на сумата и времето за които плащате.
Ми това е от мен
Посетете it.linkovete.com и моя блог
Търсене
За този блог
Гласове: 122
Блогрол