Аз не съм екстремист и никога няма да бъда,
аз не съм комунист и никога няма да бъда,
аз не съм седесар и никога няма да бъда

Аз съм средностатистичсеки човек, който му е писнало от политическите изповедални и политическите ухажвания точно преди изборите. Да, аз ще главувам и за това няма да получа плащане от която и да е тайна подмолна организация даваща по 20 лв и кошница с храна.

За мен е важно там където живея да имам улици без дупки, да имам нощно осветление и сутрин когато си изхвърлям боклука кофата пред блока да е празна. С три думи - ДА Е ЧИСТО. Това са моите скромни изискваня.

Обаче колкото и да го искам, колкото и да ми го обещават това не се случва. Мога да дам за  пример района на Красна поляна /там кудето съм роден и там където живея/, не конкретен жилищен квартал или микрорайон, като цяло. Там където живеят родителите ми улицата е разбита и на практика е като лунната повърхност. Това не е от тази година, нито от миналата, така е от както се помня. Мисля, че последно е била асвалтирана преди 90-та година. Там със сигурност улично осветление НЯМА. И съм определено сигурен, че не е имало от 86-година. Даже стълбове за осветление няма и вярвам, че и тези които са се кандидатирали, няма да го оправят въпреки "светлите обещания". Улицата е "Атанас Кирчев" до стадион Септември. Който не вярва да провери.

Мога да дам и още един пример - улицата на която в момента живея /под наем/. Там ако не са съкварталците, които запълват дупките с камъни, и някакви стоителни материали /не съм слизал от колата да изследвам/ определено щеше да ми трябва всъдеход. Осветлението там бе направено през 2003-2004, и след половин година кабелите на стълбовете бяха срязани /по неясни за мен причини/ и от тогава улицата тъне в мрак. Улицата е Райна Княгиня, точно зад циганското гето на Константин Величков. Това са двете, за който мога да дам преки наблюдения, а съм сигурен, че такова е положението в повечето квартали.

Мога да спомена и предизборните "откривания" защото апартамента ми гледа към 57-мо спортно училище.

Миналата година БББ /Бат Бойко Борисов/ откри тържествено чисто новото затревено игрище на училището, имаше камери, репортери, гръмки речи.

И тази година имаше, този път откриваха изкуствено игрище на мястото на "сгурията". Само се питам, защо един единствен репортер не отиде да види как се стопанисва миналогодишната инвестиция? Аз ще ви кажа какво стана с нея - "изора" се - стана на големи кални петна, като окапала козина на дръгливо куче. Ама ако го покажат това няма да е предизборно, няма да има положителен смисъл.

Но, както и да е аз съм се примирил, скоро кварталите няма да се оправят, няма да заприличат на европейските си събратя, и определено чужденците ще замлъкват на сред важен бизнес разговор, за да огледат с неистово любопитство каква е тази "каляска" с куп счупени хладилници и телевизори която минава пред басейна Спартак /присъствал съм :)/. Но обещанията са на думи, те минават и отминават, но какво остава?

Остават плакатите, който се веят като некролози от стълбове и стени и гледат страшно, обещаващо, радостно, заплашително, нас, простите средностатистически жители през останалите 4 години от мандата на който и да е кмет. Незнам каква е тази PR политика, да се лепят тези гиганстки некролози по стените, и може би никога няма да го разбера. Във века на високите технологии, тези политически методи ми се струват банални и морално остарели, но явно в централите има стари хора с носталгия по миналото, когато който налепи повече плакати той печели изборите.

Преди ден, когато пътувах с колата за работа по бул. Акад. Гешов и излизайки от подлеза който минава под бул Цар Борис, забелязах този фототапет който ще споделя с вас.

Незнаен активист беше налепил огромно количество плакати на тази кандидат кметица по продължението на почти целия подлез. Вярно, кандидатката е наистина доста симпатична жена, която няма и да имам щастието да видя на живо /както между другото и нито един на кмет района до момента/.

Всъщност кандидатката прилича леко на кукла с тези изцъклени очи, но не казва нищо, само че е кандидат на някаква си формация "Лидер", която даже незнам за какво иде реч в съкращението. Определено и да я знаех, и да бях решил да гласувам за нея, щях да си променя решението в мига в който видях тези плакати. И то не защото не е симпатична или можеща, а просто, защото който и да спечели тези плакати и тази изцъклена физиономия ще ме гледа всеки ден през следващите 4 години /когато някоя нова звезда ще блесне и нейните плакати ще покрият старите избелели некролози/ докато отивам на работа.

Е драги ми политици - знам, че това за знаменосците, но проблема е, че не показвате генералите "сивите генерали" които ще влезнат в общинските съвети и ще решават коя фирма да се приватизира, или на коя фирма кой ще е управителния съвет.

Това е от мен
Николай Чанков

Седнах да пиша защото е още прясно - има няма 15-20 минути.

Малко предистория:
Преди половин година на път за работа, изкачвайки се от х-л Хемус по бул "Черни връх" аз извърших нарушение по /чл.179, ал.1, т.5, предл.2,3 и 4;
чл. 183, ал.3, т.5 ЗДвП/ от ЗДП и по конкретно наредба I-139 от 2002 г. където са описани нарушенията, за които се отнемат контролни точки.

На този ден един полицай стоеше неподвижно на върха на хълма - точно на кръстовището на Черни връх и Дж. Баучер. Колите идвайки от долу пъплеха в стройна редица знаейки, че дори и най-малкото завъртане на волана или неволно натискане на газта ще доведе до размахване на палка на върха на хълма.

Изведнъж от колоната се отдели резедав Голф /за мен си е зален, но по талон е резеда, и сега, за да спазваме фактологията, ще го наричаме с цвета по документи :)/ ... набра скорост и се устреми като нощна пеперуда към лампата неподозирайки заплахата от срещата си с нея.

По нататък всичко бе предизвестено - размахване на палка, набиване на спирачки, гузни мисли минавайки из главата ми - "Защо ми трябваше да изпреварвам на баир?" и т.н. на шофьорите им е ясна цялата история.

Така, спряхме, представихме се, кой доброволно, кой по документи и седнахме да пишем акт.

Докато ми пишеха акта другия полицай тръгна към "наблюдателницата", за да следи за нарушители, но това дори не му се наложи. Нарушител се опитваше да направи ляв завой от към Черни връх към тази уличка и това му действие бе възнаградено с размахване на палка.

Честно казано полицая можеше и да не слиза от удобната седалка на колата, просто трябваше да си свали прозореца и да му размаха палката. За незапознатите ще обясня, че това малко, но явно съществено кръстовище за полицаите, левият завой е забранен и тъй като доста хора не го знаят доста лесно биват "залавяни в нарушение".

Човека спря, почна да се оправдава, че майка му била в болница, баща му бил в ... незнам си къде, обаче и двамата полицаи си пишеха безмълвно се едно са на изпит в университет и квесторите са се вторачили точно в тях :)

Е, имах си акт - тръгнах си. Платих си го, взех си талона и така. Там на Черни връх не изпреварвам вече - така да се каже научих си урока.

Днес /вече преди 30-40 минути/ отново в колата по същия път, но стриктно карайки зад колата пред мен, аз забелязах една кола, която се опитваше да завие. Забелязах я много късно, иначе щях да я снимам барабар с номера, за това ще се задоволя само с кратко описание.

Беше синя лада със сини лампи от горе, от страни и на капака пишеше Полиция. Вътре двама полицаи без колани, но със "светещи жилетки" отиваха на "Наблюдателницата".

Ще си кажете - е кво сега, хората на работното си място отиват. Проблема беше, че те се опитваха да направят ляв завой точно там, където е забранено и точно там, където след 5-10 минути, когато паркират следващите нарушители ще бъдат глобявани.

Парадокса е следния - Отиваш да санкционираш, а сам правиш същото нарушение.

Ако бяха съвестни, след спирането единия би написал акт на другия за това, че е нарушил точно горните членове, а другия с усмивка би санкционирал и двамата, че карат без колани - естествено това е в идеалния свят, но в реалния хората които "бдят" масово нарушават правилата, за които са назначени да контролират.

Незнам кога със закон или наредба ще забранят да се "клечи" по храсчета и канафки, защото това не предотвратява нито произшествията, нито ще ги предотврати в бъдеще.

Това е от мен
Nik.Chankov.net

Да живее Яицазимитпо Лъгуг!

Съществата Яицазимитпо Лъгуг са по-известни с латинското си наименование [лат. Calliditas ebrius virgo] са малки създания населявали източната част на Южна Америка. Те са дребни хищни бозайници с жесток нрав и са били истинска напаст по онова време.

Животното е било с гъста /на места бодлива козина/, с 2 големи бивни от долната челюст и малки очи. Големината на Яицазимитпо Лъгуг е варирала, но повечето създания са били с големина колкото нокътя на малкия пръст.

Въпреки очевидната им принадлежност към бозайниците, тези животни са се раждали в яйца - за това говори и името което те гордо са носели. Всъщност те са вид бозайници, които след излюпването си е започвал да бозае. От тях произлиза израза "От пиле млеко". Те са близки братовчеди на птицечовката. Яицазимитпо Лъгуг са стадни животни. Стадото е била основната "социална" единица. В едно стадо е можело да бъдат изброени около 3000 глави и миграцията им е била предвестник на тежки бедствия.

Основната храна на тези Лъгуги е ферментиралия сок от есенен минзухар. Това е и една от причините за тяхното изчезване в момента - липсата на есенни минзухари през цялата гогина.

Друга основна причина са бивничките, който са били чудесен заместител на клечките за зъби по онова верме. Индианците ги ползвали като домашен любимец, въпреки странният им нрав. Яицазимитпо са доста проклети създания със склонност към разрушение. Дори невинен поглед към дребното създание бивал възнаграден с тежка и миризлива струя секрет излизащ от хоботчето на Яицазимитпо Лъгуг. Дори индианците имали поговорка "По-добре тъща в къщи отколкото Яицазимитпо Лъгуг за домашен любимец - толкова били проклети създанията.

Яицазимитпо Лъгуг са забелязвани и днес в степите и саваните на Африка, особено около езерото Виктория, но това са непроверени митове и легенди.